КЪРМЍЛО1, мн. -а, ср. 1. Само ед. Храна за домашни животни; кърма1, кърмилка. Аз продължих да ходя на егрека, .. — носех хляб на овчарите, кърмило на овцете. К. Момчилов, ЗК, 131. Не слизал всяка вечер от Тишето мъжът ѝ Петър. Идвал си от събота на събота да се преоблече и да вземе кърмило за козите. ЖД, 1967, кн. 12, 11. Най-после овесът, ячменът, ръжта и пшеницата служат за кърмило на домашний добитък. К. Смирнов, З, 98. Припка след него като овца за кърмило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 78.
2. Съд, корито в обора или кошарата, в което се слага храна за добитъка; ясла, кърмилка. И изведнъж: всички заговориха като стари познати. . — Аз си мислех, че до обяд ще се запознаваме, а то какво излезе: всички като че от едно кърмило идем! П. Япов, ГД, 132. Дето слънцето захожда, / там има мома заспала, / на зло е место заспала, / на самодивско игрило, / .. / и на овчарско кърмило. Нар. пес., СбВСт, 9. Елен не е за ден расъл, / нел е расъл за три годин, / .., / сол съм лизал по кърмила, / по кърмила яловарски. Нар. пес., СбНУ XLIII, 498.
КЪРМЍЛО2, мн. -а, ср. Рядко. Кормило. Но докато я сечаха [мачтата], вълните повредиха кърмилото. Корабът стана вече играчка на морето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 86. С острата си човка [птиците] разсичат въздуха, крилата им служат за гребла и опашката за кърмило, което управя движението им. Д. Мутев, ЕИ, 48. Светослав приел кърмилото на управлението в България. НБ, 1876, бр. 13, 51.