КЪ̀РМЯ, -иш , мин. св. -их, несв., прех. 1. За жена, майка — давам на малко дете да бозае, суче; доя. Под оная круша ме е кърмила мама. Тя беше пъргава като птичка. А. Каралийчев, В, 28. Малко по-встрани от тях млада циганка кърмеше дете. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Лена има ли кърма? — Има — стеснено заяви Гергин. — Нека го кърми тогава — рече сурово баба Мария. — Аз тебе до втората година съм те кърмила, дорде сам се не присегна да сграбиш комата. Ем. Манов, ДСР, 203. Като гост от никого не викан / и на чуждо щастие крадец — / гледам как невеста младолика / кърми своя хубав младенец. Сл. Красински, ЗО, 15. И мен ма ѝ майка раждала, / с прясно ма ѝ млеко кърмила! Нар. пес., СбНУ XLVI, 25. // В период на кърмене съм. Настървена и дръзка, може би защото кърмеше, тя [вълчицата] нападаше и тукашния добитък. Й. Йовков, АМГ, 81. Младите майки, които кърмят, трябва да избягват пушенето и употребата на алкохол.
2. Прен. За земя, природа — давам живот, отхранвам. Плодоносните недра на земята са кърмили само буйна и дива растителност. Й. Йовков, Разк. III, 183. Тя [земята] храни с вечен живот всичко, което е родено и кърмено от нея, всичко... всичко... Д. Немиров, Др, 43. Българийо драга, мила, / земля пълна с добрини, / земля, що си ме кърмила, / моят поклон приеми! Ив. Вазов, Съч. I, 28.
3. Остар. и диал. Давам на домашно животно кърма1 (във 2 знач.); храня, подхранвам. Йовчар иде в село, / в село за кърмило, / за сол и за брашно, / стадо да си кърми. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 102. Кърмихме [овцете], дорде имахме, / хранихме, дорде имахме, / че ни са свърши хранило. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 56. Дето йе пръстен паннало, / росен йе седеф никнало, / овчерете го береха, / та си овцете кърмеха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
4. Остар. Храня, отхранвам, отглеждам. Тойзи благородний негър бил изпълнен от високо чувство признателности. . сърце му ся силно бие .. Жал му е за господина си .. който го е кърмил от детинство, возпитавал, снабжал от всичко нужно. С. Радулов, ГМП (превод), 197-198. Враните кърмят пилетата си с мърша. Н. Бончев, Ρ (превод), 23.
5. Прен. Остар., понякога поет. Поддържам, подхранвам у себе си или у някого някакви чувства или настроения; лелея. Зло е да служиш на двама господари: на бога и на земните властници; ..; да кърмиш мъст и кръвнина у себе си, да забравяш божията благост и да оскудяваш от духовна мъдрост. М. Смилова, ДСВ, 145. Добрите чувства у човека са като хубавия плод. . Така говореше князът, но той, более, прости ме, винаги се е лъчил от людете и с мисъл, и с приказка, и с дело. . А за тебе не е ред да кърмиш чудати мисли. М. Смилова, ДСВ, 87. Тъй би казал всякой, който няма никакви сънища, че те кърмят духа само на проницателния в живота, на пророка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 175. Защо, като в море, безспир в душата / на глухи бури чуй се мощний глас? / .. / Защо безспирно тя се е томила / на толкова мечти от жаркий плам? Защо надежди златни е кърмила? К. Величков, ПССъч. II, 110.
6. Прен. Остар. Възпитавам в духа на някакви идеи. Целта на това детско списание е да кърми младите още от началото на умственото им развитие с полезни за нравственото им развитие съвети. кърмя се страд. Писателят трябва да се остави да намери своя път, неговият талант трябва да се кърми от родната земя. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 423. Добитъкът, за да протури по-лесно чтото яде, требува от время на время да ся кърми и със сол. Лет., 1874, 275.