КЪ̀РНЯ̀, къ̀рнѝш, мин. св. къ̀рнѝх, несв., прех. Диал. 1. Сека клони с листа за храна на добитък; кърша, кастря. Из нея [гората] кънти брадвичката на колибарин. Той кърни дъбовете и бърза да направи листница. Ем. Станев, ЯГ, 102. Малкият завари баща си да кърне едно младо тънко дърво, което се люлееше под тежестта му. Ил. Волен, БХ, 38. Щом се съмнеше, аз тръгвах по къра — .., било царевичак да режем, било шума да кърним и правим листници. Ст. Даскалов, БП, 78. Вечер на месечина кърпеше шума в бранището, прибираше зимнина за добитъка. Н. Нинов, ΕШО, 107. Кърнили ми са козари, / кърнили, .., / зелена гора скърнили. Нар. пес., СбВСт, 355.
2. Прен. Накърнявам, засягам. Нонкиното бездетство почна да го измъчва по-силно и да кърни мъжката му гордост. И. Петров, НЛ, 165. кърня се страд. Тъкмо беше време да се кърни шума за зимнина на козите — още някой ден и друг и сочният тъмнозелен листак на церовете ще посърне. Н. Тихолов, ДКД, 82.