КЪ̀РПА ж. 1. Квадратно парче плат, обикн. бял, черен или везан и с украшения, което се използва за превързване, покриване на главата на жена, като част от народна носия; забрадка, шамия, чембер. Старата жена, .., бързо се изправи. Кърпата се смъкна от прошарените ѝ коси. М. Грубешлиева, ПП, 64. — А ме гледа в очите: една звезда, не — две вечерници ме греят под бялата ѝ кърпа. Нали я знаеш, ленената кърпа със златиците. З. Сребров, Избр. разк., 129. Стоеше [калугерката] неподвижна и безмълвна и само когато дясната ѝ ръка се вдигаше нагоре, за да направи широките и бавни кръстни знамения, главата ѝ леко се привеждаше, от което дългите краища на черната кърпа, .. се разтваряха като криле на уплашена птица, готова да отлети. Ст. Загорчинов, ДП, 156. Яна отиде при старата ракла, свали наредените дрехи и я отвори. . Извади свилена кърпа, поръбена с жълти пулчета. К. Петканов, СВ, 159. Под сукмана си беден, одърпан, / зъзнеш ти, мъченица жена, / изпод черната вързана кърпа / капят сълзи една по една. Е. Багряна, ЗМ, 15. Кърпа за глава. Жалейна кърпа.
2. Правоъгълно или квадратно парче от мека, често мъхеста тъкан, предназначено за бърсане на лице, ръце, тяло след измиване или къпане; пешкир. Костадинка почука и влезе с леген, нов шапшак с вода и кърпа. А. Христофоров, А, 25. Стаята беше тясна,. ., с гвоздеи по стените — по тях висяха кърпи за лице, дрехи. X. Русев, ПЗ, 108. Полезно е да се обвиваме подир къпането с фланелен чаршав, или да са изтриваме с фланела, също и с английски кълчищни кърпи, изтъкани с възелчета. Лет., 1876, 112. Живували са два мили бракя — /с една вода бело лице мили, / с една кърпа бело лице трили. Нар. пес., СбНУ XLIV, 222. Хавлиена кърпа. Вафлена кърпа. Кърпа за баня. // Такова парче плат, което се използва за подсушаване на мокри предмети, както и за почистване или забърсване на предмети. Джони, кръчмарят, остави вилиците, които бършеше с една кърпа, и наля три шишенца сливова. Д. Димов, Т, 160. Изпървом побледня, после лицето ѝ се зачерви и за да си намери работа, бързо започна да търка с кърпа по тезгяха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 91. И зех Библията, избърсах ѝ праха с една кърпа. Др. Цанков, ТМ (превод), 55.
3. Малко квадратно парче от тънък плат, предназначено обикн. за бърсане на нос, сълзи и под. Дядката извади кърпа и почна да брише очите си. Елин Пелин, Съч. I, 27. Детето беше спряло на десетина метра пред тях и смръщено го гледаше как се секне в голямата си карирана кърпа. Л. Дилов, ПБД, 188. Беше горещ ден и тъкмо по най-горещите часове, та Лазар извади чиста носна кърпа и я сложи на главата си под феса, да му пази сянка. Д. Талев, ПК, 388. Бойка се опъна на одрето, увиха я добре с вълнени черги, сложиха и студени кърпи на челото и легнаха. Кр. Григоров, Н, 176. Tue шалваре са на едни места по-вехти, а на други — по-нови, и на mue места, които са по-нови, някогаш си са биле различни джебове: един за кърпата, други за ножа, трети за топката и така нататък. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Джобна кърпа.
4. Правоъгълно парче памучен плат за предпазване на дрехите при хранене или в други случаи, за поставяне на храна на чисто и др. Щом се нахрани, Манол махна кърпата от врата си и се приготви да пуши. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Понякога се хранеше в къщи. Носеше парче хляб и нещо загърнато в хартия, постилаше единия край на масата с бяла кърпа, ядеше бавно и замислено. Св. Минков, РТК, 38-39. Старият за миг повдигна безцветните си очи и наново ги наведе над чинията си. Кърпата за ядене беше заврял в яката си. М. Грубешлиева, ПП, 225. Той [бръснарят] сапунисва петнадесет минути лицето на задрямалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах, после увива грижливо в горещи кърпи същото това лице. Св. Минков, ДА, 92. Другарската трапеза е постлана / и как са ярки нейните бои! / Върху трева зелена — кърпи бели, / филии ръжен / хляб кафявочер. Бл. Димитрова, Л. 29. // Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп; бохча. Колкото имаше там купувачи българи, отдръпнаха се да им сторят път, а навъсените агалари извадиха от поясите си огромни шарени кърпи и започнаха да ги пълнят, като избираха най-хубавите плодове. Д. Талев, ПК, 129. Гостите пиха и благословиха. И изведнъж всички замлъкнаха, замислиха се и се загледаха в кърпите си, пълни с булгур, фасул и ориз. Г. Караславов, СИ, 244. Чичо Васил дойде у нас. . Майка ми му приготви в една кърпа хляб, сирене и други неща за из пътя. Ив. Карановски, Разк. I, 4. Дойчине, завий с една кърпа книгите и ги занес надвечер у дома. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 1. Стани, стани, йотори ми, / че ти нася пълна кърпа, / пълна кърпа черно грозде. Нар. пес., СбНУ XLVII, 127.
5. Ocmap. и диал. Кръпка. Нова риза с нови кърпи кърпена. П. Р. Славейков, БП I, 317. Булка льо под желто було! / Що ти ѝ було съдрано, / с девът кърпи закръпено? Нар. пес., СбНУ, XXXVI, 66-67.
6. Остар. и диал. Тънка ципа, която обвива червата на животно, обикн. богата на мазнини; було.
◊ В кърпа да го вържеш. Разг. Много хубав, чудесен. Той [юзбашията] ма посрещна със следующите благи думи: — Живей, бе, пехливан! Я го гледайте каква е юначина, в кърпа да го вържеш. З. Стоянов, ЗБВ III, 71. В кърпа да се носи. Разг. За вино — много гъсто и хубаво, чудесно, прекрасно. Имал вино в кърпа да се носи. П. Тодоров, Събр. пр II, 277. В кърпа <ми> е <вързан>; имам го в кърпа вързан. Разг. Непременно ще се осъществи, ще се спечели, ще стане нещо. — Ако на събранието се държиш както трябва, бригадирството го искай от мене, в кърпа ти е вързано. Ст. Марков, ДБ, 284. С такава дисциплина като вашата, провалът ни е в кърпа вързан. А. Гуляшки, ЗР, 110. — От тоя миг това село го имаш в кърпа вързано. Ив. Вазов, Съч. VI, 213. В кърпа връзвам / вържа някого. Разг. Накарвам, принуждавам някого да ме слуша, да ми се подчинява. А пък лете, когато настане жътва, току ще смете [дядо Панко], като с метла цялата махла — и българи, и цигани—и хайде на нивата. Вързал е махлата в кърпа —казват. Ил. Волен, ДД, 59. Пък и тук, у село, веке си имаме човек на место! Ето ви бай Михал. Него ще изправим пред них. В кърпа ще ги върже всинца, стига вие [селските управници] да се изправите като гора зад него. П. Здравков, НД, 156. Връзвам / вържа черна кърпа <на главата> на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. Майка му примираше от страх за него [Янко] и често му подвикваше: —Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с твоите лудории! Ем. Коралов, ДП, 9. Да си превържеш главата с кърпа. Разг. Обикн. във 2 и З л. Диал. Казва се на дете момче — да умрат родителите ти. Да си съдереш кърпата. Диал. Със следв. отриц. изр. Каквото и да направиш (за подчертаване, че нещо няма да стане в никакъв случай). Да си съдъреш кърпата, пак няма да се съглася. Дера кърпи. Диал. Страшно се ядосвам, нямам спокойствие. Като извита кърпа. Диал. Приличен, скопосан, красив. Като кърпа бял (бледен). Остар. Много, съвсем бял, пребледнял. И когато се спуснал към зимника, .. то лицето му станало бяло като кърпа. Л. Каравелов, Съч. VII, 37. Тя се хвърли на гърдите ми, бледна като кърпа, и ме обля със сълзи като проклеваше честта, която ни разделя. Св. Миларов, СЦТ, 144. Като носни кърпи меня (сменям) някого или нещо. Разг. Много често, прекалено бързо и необосновано (сменям някого или нещо). — Коматеви — .. Точно над нас са на втория балкон. . Долу пък е Ташка с квартиранта си.. Дойчининото момче и то е долу с един техник. И майка му и баща му са прибрани хора, пък то, всеки ден като носни кърпи ги мени. Чудомир, Избр. пр, 184. Като ударен с мокра кърпа по главата. Разг. Силно изненадан от нещо неприятно; слисан. Слугинята бутна една чинийка настрана и също се затича навън. Опърничев се огледа като ударен с, мокра кърпа по главата, разтърка очите и се нацупи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 348. Кърпа подевка. Диал. Момиче, което още не се е замомило, още не се може. Иване! Засвирили са кавали, / гори в горната майала. / Не са ми биле кавали, / на ми са биле две моми, / две моми, две загорки, / две моми, кърпи подевки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 330. Брайне Иване, Иване, / ..; / ти либиш, байне, се моми, / аз либа кърпи подевки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 213. На кърпа да вечеряш. Диал. Обикн; във 2 и З л. Да осиромашееш, да станеш съвсем беден, просяк. Скъсваме / скъсаме кърпата. Диал. Скарваме се, разделяме се. Турям си / туря си кърпа на устата. Разг. Мълча, не издавам нищо, пазя тайна. — Никой не трябва да знае, че [Янко] е с партизаните. . И ти! — подвикна той [бащата] на Ружка: — Да си туриш кърпа на устата! Никому ни дума! Ем. Коралов, ДП, 100. Ще вържа (превържа) черна кърпа за някого. Разг. Пренебр. Никак не тъжа, не скърбя за някого или нещо; никак не ме е грижа, не ме засяга. Беки ще превържа черни кърпи за него. П. Р. Славейков, БП I, 40.