КЪРПА̀Ч м. 1. Занаятчия, който поправя или кърпи скъсани обувки; обущар. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоздейчета, кърпачът подмяташе подпухнала и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и II, 46. Като стана кърпач, в началото имаше доста работа. Старите му клиенти, познати и приятели, не го изоставиха, а му носеха обуща за поправка. Чудомир, Избр. пр, 235. Аз в къщи си работя, обущар, по-право — кърпач. Н. Хайтов, ДР, 177.
2. Занаятчия, който поправя или кърпи стари дрехи; шивач. Имаше едно време един стар кърпач. Той приемаше своите клиенти в една малка барачка, .. Тук всеки ден идеха бедни хора, които носеха вехто облекло. Ив. Хаджимарчев, ОК, 289.
3. Прен. Диал. Първият сняг, който кара хората да се кърпят (Н. Геров, РБЯ II).