КЪРПЀЖ м. Само ед. 1. Поправяне на скъсана или разпрана дреха, обувка и под., като обикн. върху липсващата част се зашива кръпка; кърпене, закърпване. Вратата се отвори и ето ни в широка стая, пълна с въоръжени хора, заняти едни с почистка на оръжието си, други с кърпеж; на дрехите си. П. К. Яворов, ХК, 62. Бащата, дребен занаятчия сарач, .., едва изкарваше за хляба. . Нямаше материали и правеше само груб кърпеж. Б. Несторов, СР, 170-171. Вместо да приеме поръчки за кърпеж: на дрехи, прие няколко кърпела по гърба от раздражените турча и биде изпъден с най-неделикатни псувни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 126.
2. Дреха или под., която се кърпи. [Жените] или пък са събрали по няколко пред някоя порта на работа: коя с хурка, коя с чекрък, коя с чорап или нещо кърпеж:. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. — Мамо, ти вижда ли ги децата? —Кой?—пита мама и не дига очи от кърпежа. — Хм, .., сестрите... братята... — Не съм. Тетка ти казва, че не приличат на тебе. В. Бончева, АП, 39.
3. Събир. Много кръпки на една дреха. Отива при майката и по-голямата, Милка. Сукманчето ѝ е само кърпеж.. Ц. Церковски, Съч. III, 202. Гнил плат кърпеж не държи. Погов.
4. Премахване на малки повреди на сграда; поправяне, подтягане, ремонт. Тя [воденичката] е грохнала къщичка с каменни стени и дъсчен покрив. . От постоянния кърпеж: покривът е така натежнял, сякаш всяка минута ще се срути. Б. Несторов, СР, 178. Кърпеж къща крепи. Погов. // Поправено, ремонтирано място на сграда. Именно в тоя период изпъкват недостатъците в кърпежите около вратите и прозорците, които трябва да се поправят. ВН, 1953, бр. 295, 2.