КЪ̀РПЕЛ1 м. Диал. 1. Късо дебело дърво за горене; цепеница. Когато стегнаха студовете, .., даскал Георги поръча на учениците да започнат да носят дърва, за да палят печката. На другия ден всеки носеше в ръка по един-два кърпела. П. Здравков, НД, 146. А в къщи е топло. Печката е наблъскана с цепеници, тя бумти като локомотив и става все по-червена. Майката на Виктор току я отваря и пъха вътре по някой кърпел, посипан с царевични кочани. Др. Асенов, ТКНП, 86. „Дошъл е да ме подпитва! Хм!“ — сведе глава дядо Мишон и ненужно заподрежда съборените край печката листковини и кърпели. Ст. Даскалов, СЛ, 444. Ази сиромах минах, леле, за мене место нема. / По мене фърлят дърва, камъне, дърва камъне, живи кърпеле. Нар. пес., СбВСтТ, 498.
2. Прен. Удар с такова дърво. Вместо да приеме поръчки за кърпеж: на дрехи, прие няколко кърпела по гърба от раздражените турча и биде изпъден с най-неделикатни псувни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 126.
3. Къс, парче, буца. Стана на кърпели, на парчета. Н. Геров, РБЯ II, 423. Кърпел лед. Н. Геров, РБЯ II, 423.
КЪ̀РПЕЛ2 м. Остар. Кръпка. Днешните жители от покрайнините на Стария Истанбул носят мозаични дрехи: с по десетина кърпели. А. Каралийчев, С, 34. Тя [Добруджанската земя] прилича на извехтяла черга, съшита някога от малки квадратни кърпели. А. Каралийчев, НЗ, 65. Мъж е туй, не е кърпел да го откърпиш. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 276.