КЪ̀РПЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кърпя и от кърпя се. Кърпенето на ризата, на чорапите смяташе женска работа. Но щом се прокъса сетрето му или панталонът, той се заема с тях. Кр. Григоров, ТГ, 7. Това беше една обущарница на улица Гробарска, едно дюкянче за кърпене на вехтории. А. Гуляшки, Л, 490. Още сутринта рано, жена му написа на едно листче да купи масло, .., мушна му под мишницата и два чифта обувки за кърпене и го изпрати до вратата. Чудомир, Избр. пр, 242.