КЪ̀РПИЧКА ж. Умал. от кърпица; малка кърпа, кърпица. Той [доктор Нанков] се носеше по градски, модерно, с бяла кърпичка в джобчето на сакото си, с широк възел на връзката си. А. Гуляшки, ДМС, 36. Зад осветените прозорци на влаковете се мяркат весели и тъжни лица, някой размахва кърпичка за сбогом. Л. Галина, Л, 24. На новогодишната вечеринка Веселка получи подарък от Дядо Мраз една бяла носна кърпичка. Й. Стоянов, ПД, 62. — Аз зная, че можеш да вържеш всички ветрове на света в една кърпичка. Св. Минков, СЦ (превод), 59. Носна кърпичка.
◊ Като носна кърпичка меня (променям) нещо. Разг. Много, прекалено често и необосновано сменям нещо. Има хора, които менят мнението си като носни кърпички, като прибори за ядене. Г. Джагаров, ТМЗ, 246-247.