КЪ̀РСЕРДАР м. Истор. Турски полицейски началник; кърагасъ, кърсердарин. Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Й. Йовков, Разк. III, 7. Един ден тъкмо изкарали внуците му [на Костадин] добитъка на паша, синовете хванали кой в гората за дърва, кой отишъл да оре и откъм баирчето се показали двама кърсердари с чалми на глава, с кремъклии пушки на рамо. Кр. Григоров, И, 6.
— От тур. kirserdar (kir 'поле' + serdar 'военачалник').