КЪРТА̀Ч м. Разг. Инструмент за разбиване на скали, руди, бетон и др.; пневматичен пистолет. За максимално използуване на работната ръка не всякога достигат въздушните чукове (къртачите). ВН, 1952, бр. 231, 1. —Май пак щяхме да ви бием! — уверено заговори Тошко. — Само бригадирът да не беше спрял атаките.. . С къртачи не сме работили досега. Т. Монов, СН, 214.