КЪРТЍЦА ж. 1. Дребен насекомояден бозайник с почти цилиндрично тяло, остра муцуна и ценна кожа, който живее под земята, като пробива дълги тунели в нея с лопатовидните си предни лапи. Talpa euroраеа. У животни, които прекарват по-кратко или по-продължително време под земята, .., са се създали приспособления за ровене, развити най-добре при къртиците. ОБиол. X кл, 1965, 48. Къртицата живее изключително в почвата. На повърхността излиза рядко. .. Тялото ѝ е напълно приспособено за подземния живот — то е цилиндрично със заострен преден край. Зоол. VII кл., 1965, 125. Къртица, тя копае под земята надалеч и има очи толкова малки, щото ся показва да е сляпа. Д. Мутев, БИ, 27.
Прен. Разг. За човек, който работи упорито, неуморно, търпеливо.
2. Диал. Болест скрофули, скрофулоза, живеница (Ст. Младенов, БТР).