КЪРТЍЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Къртичи. Кон се препъваше о къртичина дупка и изцвилваше, ножниците се удряха тъпо в железните стремена или пък някой хусарин, задрямал от равномерното клатушкане над коня, се сепваше с вик. Ст. Загорчинов, ДП, 58.