КЪ̀РТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Чупя, ломя нещо твърдо (земя, скала и под.), като отделям парчета, късове от него. Какво е камъкът?. .. В гранитните каменоломни правят павета от него, .., в народните кариери народецът кърти тънки плочи и покрива с тях къщиците. Й. Радичков, ББ, 78. Мъжете забиваха в земята изострени дебели колове и къртеха с тях буци пръст, а жените ги раздробяваха с дървени лопатки. М. Марчевски, ОТ, 73. С младежко увлечение старият инженер. .. надълго се хвали, че ако зависело от него, щял да построи цял град, за да се заселят със семействата си всички, които пожелаят да къртят руда. X. Русев, ПЗ, 9.
2. Отделям, изтръгвам със сила нещо, което е скрепено здраво някъде. Стана сбиване. .. Вдигна се олелия. Писнаха деца. Някои къртеха дъски от оградите. Започна се бой не на шега. П. Здравков, НД, 64. Въстаниците напрягаха сили и наново къртеха с ръце камъни от дуварите, за да открият дупки за цевите на пушките си. Г. Караиванов, П, 53. Понеже вратата се не отваряше, оня, който искаше да влезе, хвана да я троши и кърти. Ив. Вазов. Съч. XXIII, 163. И ето, че тази нощ се появи виелицата, която избухва веднаж на десет години, дига покривите, . ., из дъно кърти дърветата. А. Каралийчев, ПГ, 63.
3. Непрех. Разг. Спя дълбоко. — Пешо-о-о! — провикна се той. — Къде ли е захлюснал. .. Ралчо нагърна в гората и развеселено извика: — Ха! Пак ли къртиш бе! Ст. Даскалов СЛ, 10. Трябва сам да си варя кафето. Черната има почивен ден, а напоследък жена ми свикна да кърти до десет часа. Н. Драганов, ТМС, 49. къртя се страд. от къртя в 1 и 2знач. Пенчо Пенев разглежда обектите, терена, зяпа отвесните скали, .. Това ще се разбива, това ще се кърти, това ще се ломи. Г. Караславов, ПМ, 12. Наскоро ся зачу из къщи блъсъкът от брадва; дъски и гряди ся къртят и вадят от одъра. Й. Груев, СП (превод), 73.
КЪ̀РТЯ СЕ несв., непрех. 1. Разрушавам се, разломявам се, разделям се на парчета. Тодор. .. ореше дълбока оран. . Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. А. Каралийчев, ПД, 41. Беше отвратителна нощ, американските самолети прииждаха на вълни, всичко наоколо се къртеше и рушеше всред адски трясъци. П. Вежинов, НБК, 19.
2. Отделям се, изтръгвам се от някъде, обикн. под напора на сила, натиск. По урвата спуснахме се и двама, /u в трепет наумявам си до днес / как камънаци в зеющата яма / се къртеха под, моите нозе. К. Величков, Ад (превод), 109.
3. За въздишка, стон и под. — изтръгвам се, откъсвам се с мъка, с усилие. Устата немееха, но глухи въздишки се къртеха от гърдите, едри сълзи се търкаляха от очите и разказваха в мълчанието, .., тежките мъчения, които раздираха горките им души. К. Величков, ПССъч. I, 81. Невеста Нена престана да вика, но из гърдите ѝ ce къртеха дълбоко подавени стонове. Елин Пелин, Съч. II, 148. — И кога съзря Самуил страшната редица безоки воини, .. — той си закри очите със слаба, суха ръка, извика нещо страшно, килна се назад и грохна като труп. Стекоха се воини и вожди. Окръжиха царя. От гърдите им се къртеха страшни въздишки, хлипания, плач без сълзи, — както ридаят мъже, несвикнали на плач. Н. Райнов, ВДБ, 191. // Разг. За кашлица — излизам издълбоко, с отделяне на храчки. Кашлицата ти вече се кърти, скоро ще ти мине.
КЪ̀РТИ МИ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Повръща ми се, повдига ми се. Лесно е да ся разбере, че матката, като расте така отвън мерата, ще додява за няколко време на близните оръдия. .. Оттука излиза и дето ся кръти и блюва на трудна жена в началото на трудността ѝ. Й. Груев, КН 7 (превод), 5. От хладка вода чловеку ся кръти да блюва, зачтото тя не дразни нервите така, както топлата. Лет., 1874, 58.