КЪСОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Разг. Късоум. Понякога в колоните на „Мир“, . ., се показват рогата на някакъв „велик дипломат“, който прониква в дълбоките тайни, но който, погледнат отблизо, представлява жалкия тип на обикновения късоумен български интригантин. Б, 1902, бр. 519, 1·