КЪСОУ̀Х, -а, -о, мн. -и, прил. Който има къси уши. Противоп. дългоух. От европейската дива свиня са получени при одомашняването две основни групи — дългоухи и късоухи свине. Кр. Генджев и др., Ж, 46. В много места в по-северните части на нашия материк късоухата блатна сова понякога е активна и денем. Н. Боев, Г, 84.