КЪ̀СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от къс; малък къс, парченце. — Почакай да ти отчупя крайщник от топлата пита,.. И бучка сиренце да ти дам. Бачо Киро с радост пое късче от питата. М. Марчевски, ДВ, 120. Огнянов потърси в джоба на сетрето си и извади един молив и едно късче хартия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. Голямото огледало в ъгъла се пръсна на късчета. Хр. Смирненски, Съч. III, 199. Дадох на Петка едно късче от това така сварено месо и му ся видя много сладко. П. Р. Славейков, РО (превод), 115. Големи късове злато се намират нарядко; то бива повечето на дребни късчета и на зърна. Т. Икономов, ЧПГ, 125-126.
◊ От късче месо. Разг. От раждането, от съвсем малък. Велика, вместо да я [дъщеря си] нападне, заговори с равен глас на себе си: — От едно късче месо да я изгледаш, а тя да не те смята за нищо. К. Петканов, МЗК,118. — Че те ти са синове, тейко, може ли да не помислиш за тях?. . Изгледал си ги, дето се казва, от късче месо, за тях си работил, за тях си се мъчил. Й. Йовков, Б, 108.