КЪТ-КЪТ или утроено кът-кът-кът междум. Вик за мамене на кокошки. „Кът! кът! кът! кът!“ — и от всички страни, .. — кокошките идат към нея. Й. Йовков, АМГ, 159. — Къррр. .. — извика Крайна. — Кът, кът, кът. Темот не се изненада, защото познаваше жена си — тя обичаше да плаши кокошките, когато бе весела. Н. Нинов, ЕШО, 26. Какините пиленца, / кът, кът, кът! / Ще ви нося, какини, / просо всеки път. Чичо Стоян, ЧК, 73. Стана и: пил! пил! пил! кът! кът! кът! — завикам моите пилци. Ил. Блъсков, ДБ, 4.