КЪ̀ТАМ, -аш, несв., прех. 1. Крия, прибирам нещо, за да го запазя; скътвам, спастрям. Те умеели да правят барут и да го продават с добра печалба, .. А българите го тъпчели в стомни и кюпове, кътали го за великия Първи ден на бунта. Г. Манов, КД, 140. Той едва сега прозря дълбоко в тая скрита сила на парите. Нямаше смисъл човек да ги къта под възглавницата или да ги заключва в желязна каса с три катанеца. Парата трябваше да тече — да отминава и пак да се връща. В. Геновска, СГ, 88. Така вие, без да си давате сметка, старателно кътате предмети, стари облекла или портрети — свързани с едно минало, от което почти няма живи остатъци. Д. Немиров, Б, 4. Не би живот без стопанина ѝ! Остана синът ѝ, да търси в очите му обичта, която ѝ бяха отнели орисниците. За него къташе бащинията му. З. Сребров, Избр. разк., 131-132.
2. Остар. и диал. Оправям, шетам, подреждам къщата. Кътаха с нови постелки и възглавници гостната килия. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. —Работата ни е много, а пък откакто ми взехте Тодорка, все самичка си я кътам. К. Петканов, БД, 91. Според старите предсудоци, които в Турция владеят, момичетата требаше да се занимават само с рукоделие и как дома да кътат. ЦВ, 1859, бр. 422, 1. Тате работи, мама къта из къщи, а ми си четем и си поиграваме. Д. Манчев, ББ II, 9. кътам се страд. Кожите на убитите мечки и сърни се кътаха грижливо в една сушница и срещу тях селяните разменяха просо или ръж и по малко сол, която се намираше рядко и струваше скъпо. Ст. Загорчинов, ДП, 70.
КЪ̀ТАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Крия се, прибирам се на скрито място. Черква под земята правиш — да има де да се къташ ти — и другите като тебе. Донче — Ще се кътаме. Теб ще гледаме? П. Тодоров, Събр. пр II, 16.
2. Шетам, подреждам си къщата. В залиса си да ce къта и нарежда стаите, .., тя не забележи навън доста силната буря. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87.