КЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; къ̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. къ̀тнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Докосвам, пипвам. Никой не кътне една почтена останка от миналото; плесента и мъхът нямат неприятели. Ив. Вазов, Съч. IX, 74. — Русия трябваше да зачита нашата независимост .. — Тя още не я е кътнала — отвърна Славейков упорито. А ти не ми замазвай очите със старанието си за независимостта на България. В. Геновска, СГ, 507. Изпровожда ни са из Македония следующата дописка, която обнародваме, без да я кътнем по правописание и по смисъл. НБ, 1876, бр. 42, 165.
2. Безпокоя, закачам. Колете, сечете тези, които идат срещу вас с оръжие, а не кътнете невинните дечица, старци, баби и жени. НБ, 1876, бр. 1, V. Секий ще рано да подрани да иде в черква с утешение, че там поне един-два часа няма кой да го кътне. Ил. Блъсков, СК, 9. — Портата тъкмяла да предложи, щото турците, както и евреите, да имат право да се заселяват в сърбската земя, без да ги кътне някой. НБ, 1876, бр. 30, 118. кътвам се, кътна се страд. Отговаря бравий Кракра: / „Ой те тебе, цар Василий, / .., / я не давам влас, ни косъм / от Перника да се кътне.“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352. Писмото Ви от 20 юли приях. . Бележката, что сте притурили за светиня му, е права, затова той няма да ся кътне. АНГ, кн. 1, 143.