КЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Само в съчет.: Кътен зъб. Кътник. Млечните зъби поникват през дадена възраст в определен ред. Първите зъби — двата долни средни резци, поникват около б—7-ия месец, .., към 14— 15-ия месец —4-те предни кътни зъби. К. Рашков и др., ДБ, 38. Ако заекът се лиши от възможността да гризе, резците нарастват извънредно много. Кучешките зъби не се развиват и между резците и кътниците има празнина, която улеснява гризането. Зоол. VII кл, 1965, 129. Тия животни [гризачите] имат само резци, а кътни зъби нямат, и хранят ся повечето с растения. Д. Мутев, ЕИ, 28.
◊ Въртя на кътен зъб някого. Разг. Карам някого да върши, каквото аз искам, командвам го. И кътните му зъби зная (познавам). Разг. Много добре, отлично зная, познавам някого или нещо. — Какъв дъжд? Та слънцето си още грее?. . — Туй слънце шейсет и пет години ме е парило по тия същите места, та му знаем и кътните зъби. Н. Хайтов, ШГ, 255. Стоя на кътни зъби, някому. Диал. Угаждам във всичко някому.