КЪ̀ТКАМ, -аш, несв., прех. 1. За квачка — издавам характерни звуци, с които викам пилците си. Улиците бяха безлюдни. Една квачка ровеше сламата и къткаше късните си пилета. А. Каралийчев, В, 111. Квачката стоеше до паницата с нечиста вода, топваше човка в нея, после вдигаше глава да преглътне и лениво къткаше. Но пиленцата не се помръдваха. Цв. Ангелов, ЧД, 6.
2. Мамя кокошки, като викам кът-кът. Той се учеше да ги храни [кокошките] и да ги кътка, както правеше чичо Стоил. К. Калчев, УЧС, 4. Когато Станкул повика на пратката, Балканджийката къткаше кокошките пред курника. Ст. Марков, ДБ, 448. Той дори обикна една кокошка, която снасяше яйца с два жълтъка и току я къткаше и ѝ подхвърляше да клъцка зрънца. Ил. Волен, НС, 49.
3. Прен. Разг. Лаская някого, отнасям се грижливо, любезно с някого, за да го предразположа, привлека, обикн. с користна цел. Не е той дойка на Радомир, да ходи по петите му, да го кътка. М. Смилова, ДСВ, 248. И преди тя да каже: „Не искам“, Йордан изсипа всички ония думи, които я затоплиха и замаяха. . — Онзи ли Йордан, онзи ли грък. .. Ще ме кътка той. Ти това, ти онова, няма друга къща в селото — та у нас. Л. Михайлова, Ж, 82. „И къткахме ги, и подмамяхме ги, и избирахме ги за настоятели на дружината, и обещахме им се да освободиме България. . — нищо не помага! Петреско иска пари, а дядо Спас е жилав като върбова пръчка“ Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 244. къткам се страд.