КЪ̀ТКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от къткам и от къткам се. Селски изровени улички с дечурлига и кокоше къткане. Д. Дамянов, ПИЩ, 10. Петльо се понадигна малко, .. и се провикна звънливо: — Кукуригууу! Кокошките се разшаваха в тъмнината. — Спете, спете! — успокои ги той с тихо къткане. П. Бобев, ГЕ, 14.