КЪШ и (удвоено) къш-къш междум. Вик за пъдене на кокошки и други птици. Лонка ги гонеше [пилетата] и проклетисваше: —Къш бре! Ууу, немирна сган! Ст. Даскалов, ЕС, 99. — Генчо, ела, мама, да изгониш кокошките, че влизат в къщи. Къш! — извика тя и хвърли нещо в антренцето. Ем. Станев, ИК III и IV, 345. Санка замаха с ръце. — Къш!... Къш! Ха, хвръкна! Й. Йовков, ЧКГ, 114.