КЪ̀ШЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Малък къс от хляб; залък. Койно бързо тръгна нагоре по дерето, .., а когато се отдалечи от мястото на срещата, поспря се и лакомо отхапа от благия царевичен къшей. X. Русев, ПС, 168. Той сяда на софрата, разчупва питата, слага по един къшей пред всяка паница. П. Вежинов, НС, 166. Първия ден, когато им хвърлиха хляб [на българите] като на кучета, хората се сбиха за къшеите, а турците се смееха. А. Дончев, ВР, 279. Искаше хляб, бил много гладен. Аз се затирих към долапа и извадих една порязаница: дожаля ми за него, рекох си, кой знае колко дена не е турял къшей в уста. К. Георгиев, ВБ, 79. // Разш. Къс от нещо, обикн. от хранителен продукт. Той извади къшей месо и ѝ го даде от ръка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 37.
◊ Не давам сладък къшей някому. Диал. Не оставям на спокойствие някого, непрекъснато безпокоя, тревожа някого. Отделям / отделя и къшея от гърлото си; отделям от къшея си. Разг. Лишавам се от храната си и от най-необходимото, за да пестя и имам средства за някого или за нещо. Чета къшеите на някого. Разг. 1. Гледам вторачено, наблюдавам какво яде някой, обикновено защото ми се свиди. 2. Свиди ми се храната, която някой яде.