КЪШЛА̀1 ж. Диал. Зимна кошара за овце вън от селището; къшлак. От векове в тия многобройни пещери овчарите на Добруджа са си устройвали къшли за овците. Ст. Поптонев, ОБЛ, 110. По време на кооперирането [бай Димо] носеше пищов, на два пъти се наложи да стреля по зли кучета, пуснати от частници срещу него, .., а един побеснял от ярост каракачанин, собственик на овчи стада и три къшли в планината, едва не го уби с брадва. Р. Михайлов, ПН, 27-28. Почакаха го да дойде на себе си, па взеха по едно бреме сено и поведоха премръзналия момък надолу, към по-близката къшла, гдето бяха овцете и манастирските овчари. А. Христофоров, А, 234. Ония от богатите, освен овце, притежават и къшли най-много в Добруджа, .. и Кюстендженско, на които къшли, освен своите овце, прибират и други вънкашни овчери. З. Стоянов, ЗБВ I, 22.
— От тур. kişlak 'зимовище, зимно пасище'.
КЪШЛА̀2 ж. Диал. Казарма. Селим нареди да превърнат чифлика му в казарма .. Макар наоколо да пазеше страха, стамболлии провиждаха през мрежата от кипариси и орехови клони украсените дувари на новата къшла. В. Мутафчиева, ЛСВ, 380. Мъжете тъгуваха несъзнато за мъжкото време на еничарството .. За годините, когато еничарският ага спеше в къшлата всред простите редници, а султаните водеха сами войската си в бой. В. Мутафчиева, ЛСВ, 129. В година 1826-та. . тогава захванаха да са правят в главните градове царски къшли за новонатъкмяваната войска. Ил. Блъсков, ПБ, 1.
— Typ. kişla.