КЪ̀ЩА, мн. къ̀щи и (събир. диал).) къщя̀, ж. 1. Сграда на един или повече етажи, която служи за жилище; дом. Къщата на чифлика беше голяма, двуетажна, с широка стряха и издаден отпред чардак, каквито са всички стари български къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 63— 64. — Но ако българин заправи къща, седемдесет души ще събере. Я съм видвал как за два дни направиха къща и я покриха. Й. Радичков, СР, 129.1 Сега само върбите показваха къде е текла реката — надолу към гъстите овошки, почти скрили къщята, към пепелявото поле. В. Андреев, ПР, 155. Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С 1946, 87. Помни, коги влезнеш у къштини двори, / да не гледаш къща дали йе голема, / но ти гледай, синко, дал йе пометена. Нар. пес., СбБрМ, 391. Родна къща. Частна къща.
2. Жилището, в което живеят заедно родът, фамилията, семейството; дом. От къщата на Гераците изчезна добрият и строгият дух. Елин Пелин, Съч. III, 13. — Аз баща ли съм или не съм, аз ли заповядвам в тази къща или вий? Й. Йовков, Ж 1945, 35. — Аз. .. у мене е малко тесничко, нямам специална чакалня .. Пък и кой ли вече идва при мене! Сега не всеки има кураж да влезе в еврейска къща. Д. Ангелов, ЖС, 198. Синът на дядо Мехмел наскоро се скара с баща си и напусна къщата. Елин Пелин, Съч. I, 223. Чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го паят, ще му постелят. Ал. Константинов, БГ, 41.
3. Прен. Близките, които живеят заедно в едно жилище; семейство, фамилия. Дядо, доколкото може, успокоява къщата, че всяка война има край. Й. Радичков, ББ, 117. С тоя свой ред стрина Венковица не само поддържаше доброто име на тяхната къща, ами и на чича Венка запазваше достойнството като на селски човек. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 170. — Това е госпожата ви — посочи докторът свитата на прага жена. — Какво работи тя? — Пере людски дрехи и храни къща. Г. Караславов, Избр. съч. I, 104. Явиха се те пред първомайсторите на всеки еснаф и като се застъпваха за себе си, застъпиха се и за последното чираче: — Ще работим сички повеке тая година, помислете и за нас, калфите и чираците. И ние гледаме къщи. Д. Талев, ПК, 140-141. „Ала да не заборавяте, сватове, че нашата къща е родовита и секи наш роднина и приятел ще да хариже на момичето ми по нещо.“ Л. Каравелов, Съч. II, 100. Истина, че по-голямата част от mue момчета бяха из добри и богати къщя, търговци и учени, но между тях имаше и развалени, кои обичаха да са поопият. П. Хитов, МП, 93.
4. Като бройна единица за семейство, което живее самостоятелно в един дом; домакинство. — Не е тъй, хакът тази година няма да се разхвърля на къща, а на декар. Й. Йовков, Ж 1945, 25. Първите дни нямаше много желающи да вършеят снопите си с вършачка, но след като кметът и неговите роднини само за няколко дни прибраха зърното си в хамбарите, повече от двадесет къщи поискаха ред. К. Петканов, МЗК, 75. Всекиму се падало по равен дял орница и всяка къща обработвала своите ниви според хората и силата си. А. Гуляшки, ЗВ, 7. Те [преселниците] се впуснаха да коренят тая прекрасна гора за ниви коренежи. Да им раздели някой гората съразмерно на къща или на душа. Ц. Гинчев, ГК, 280.
5. Само ед. Домакинска работа; домакинство. Станка като стана булка, разцъвтя. . Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо. Елин Пелин, Съч. III, 136-137. Тя [жената] тряба да знае и да управлява къщата и да економисва. Ступ., 1875, бр. 4, 32.
6. Покъщнината, уредбата в един дом. Тукашните хора, шопите, намериха всичко наготово, .. още разграбиха. . къщята и дрехите. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Прахосник мари, сватя, разсипник, току да го оставехме, къщата ни щеше да извлече. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453-454. Вино имам, вино белалия, / булче търся, булче севдалия. / Хем да знае мило да поглежда, / хем да знае къща да нарежда. М. Минева, МП, 10.
7. Със съгл. опред. Търговско или производствено обединение, предприятие. С непогрешим усет той откри няколкото комисионер-ски къщи, които внасяха храни и добитък от балканските страни. А. Гуляшки, ЗР, 21. Грамадно движение на автомобили, луксозни витрини, на които би завидяла всяка парижка модна къща, телевизия, .. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45. Бернард Шоу отказал на една американска филмова къща срещу 135 мил. франка да продаде правото за филмиране на произведенията му. ТИ, 1926, бр. 31, 4. Друг вестник е „Мисъл“ — публикация на издателска къща „Игнатов и синове“, една от най-големите книгоиздателски къщи в България. Б. Шивачев, Съч. I, 103. Крекманов имаше много хубав ръчен часовник и решихме да го заложим. Отидох в една от заложните къщи, но сумата, която ми даваха, беше много малка. К. Митев, ПБ, 151. Търговска къща.
8. Остар. и диал. Помещение в дома, където се намира огнището; кухня. Одаята над дюкяна се превърна в соба, приправиха до нея къща с огнище, малък пруст, килерче — с една дума стана си цял дом. Т. Влайков, Съч. II, 257.
◊ Къща близнак. Архит. Всяка една от симетрично построени сгради с общ калкан и общ покрив. Илков знаеше, че Тодор Чучев има брат, Иван Чучев, че двамата братя бяха си направили къща близнак и живееха в един двор. Г. Караславов, ОХ III, 471. Монетна къща. Спец. Специално заведение, в което се секат монети; монетен двор, монетен дом.
~ Бухали и кукумявки в къщата ти да бухат; да ти буха бухъл на къщата. Обикн. за 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти запустее домът. Вечна къща. Остар. Гроб. Отнесоха съседи Ива в къщи, / а сутринта отнесоха го свои на гробищата, в вечната му къща. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 97. Вкарвам / вкарам дявола в къщата си. Разг. Сам си създавам неприятности, сам си причинявам беда, нещастие. Върти ми се къщата1. Диал. Много съм пиян. Върти ми се къщата2. Диал. Замогвам се материално. Въртя къщата. Разг. Занимавам се с цялата домакинска работа. „Не знаят ножици да държат и игла не могат да боднат, а ако им предложиш — начаса са готови да се омъжат. А как ще слугуват на мъж, как ще гледат деца и как къща ще въртят?“ Й. Йовков, СбАСЕП, 329. Тя [Ганка] не беше израснала в грижи и немотия, но животът я научи на всичко. И не само сега през войната тя въртеше и къщата, и стопанството. Г. Караславов, ОХ II, 15. Да ти не влязва в къщата чужд гвоздей. Разг. Да нямаш нищо чуждо в къщата си, защото ще си имаш неприятности. Добре ми е като зет на къща. Разг. Ирон. Зле ми е, в лошо положение съм. Запалвам / запаля (изгарям / изгоря, подпалвам / подпаля) къщата на някого. Разг. Причинявам голяма неприятност, щета в семейството на някого, докарвам му нещастие. — Махни се оттук бре, поразнико! Ще ни изгориш къщата, чумата да те порази макар! X. Русев, ПС, 187. В туй време Елена — вече видяла каква книга държи момчето — писна: — Леле, Цецко, та ти ще подпалиш къщата ни — за такива книги полицаите пребиха вуйчо ти. Г. Русафов, ИТБД, 262. Запалва ми се / запали ми се (подпалва ми се / подпали ми се) къщата. Разг. Някакво нещастие, беда, сполетява мене и семейството ми. Затварям / затворя къщата някому. Диал. Унищожавам напълно семейството, рода на някого, не оставям нито един член от семейството му. — Не бой се, че ще бягам, господин старши. Не ми се ще да си затварям къщата. Елин Пелин, Съч. I, 217. Къща без баджа. Диал. Почтителен, учтив човек. Не ме побира / побере къщата. Разг. Тясно ми е, не ми е достатъчно широко, обикн. за игрите, лудориите ми. Нищо няма — къща гори. Диал. За хладнокръвен човек. Обръщам / обърна къщата надолу с керемидите. Разг. Усилено търся някого или нещо, като разбърквам, претършувам всичко. Развалям / разваля къща<та> някому. Разг. Обикн. за жена — с лошото си поведение ставам причина да се разтури някое семейство, да се разтрогне някой брак. Третият улови здраво Белча за рамото, .. — Белчо, тази жена е разпасана кучка! — Такава е Ивана — къща разваля! К. Петканов, МЗК, 68. Женена жена, ма сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то — фитнало се и не оставя човека на мира — развали къщата на човека, кучката му с кучка! Чудомир, Избр. пр, 37. Развалям / разваля (разтурям / разтуря) къща направям (правя) колиба (заход). Диал. Постъпвам безсмислено, обикн. като развалям, жертвам нещо ценно заради нещо дребно, незначително.