КЪЩЀ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от къща (в 1 и 8 знач.); къщенце, къщица, къщичка, къщурка. Излезе на поляната. .: беше дълга, тясна, изкорубена полянка с малко, белосано къще по средата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 576. — Две надници, добре ни е. Аз вече не съм в общежитието. Намерихме наблизо едно самостоятелно стайче, прибрахме се. Меракът ми е свое къще да си дигнем, па каквото ще да е. Б. Болгар, Б, 165. И като се оженихме, бае ти Станчо зе та преправи одайката, направи я собе, край нея отдели малко къще, а оттатък килерче. Т. Влайков, Съч. II, 66.