ЛА̀ВА ж. Огнетечна силикатна маса, която се излива или изхвърля от вулкански гърла или пукнатини с температура от 700 до 1200°. Голям огнен стълп, приличен на струята на някой шадраван от пъкъла, озари всички планини, полето и небето. Хиляди пукоти и гръмоти излизаха с лавата, която се разсипваше над града и го осветяваше като деня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Неговото [на кратера] устие беше гладко, почти кръгло и около него се разстилаше звездообразно .. , застинала от векове лава и вулканическа пепел. Елин Пелин. ЯБЛ, 128. — Някога, преди милиони години, когато Земята е била съвсем млада и повърхността ѝ била още много гореща, кората ѝ била гладка, както са я направили изстиналите лави. Г. Томалевски, АН, 147. Множеството започна да се срива надолу, готово като лава да залее и ринга, и всички, които се намираха около него. Ал. Бабек, МЕ, 263. Редиците пълзяха и се преливаха като тъмна лава, буйно се мятаха и пръхтяха конете. Й. Йовков, Разк. II, 218-219. ● Обр. Във жили ми не кръв тече, а лава, / в ушите ми неясен шум ечи. К. Христов, Т, 47.
2. Разш. Силно нагорещена маса от разтопен метал, газове, пара и под. С натискане на няколко лоста едно младо момиче управлява чрез мощен кран придвижването на грамадни съдове, от които се разлива блестящата огнена лава на стоманата. РД, 1950, бр. 195, 2. „Момчетата“ с отмерени движения, по седем часа на ден, подаваха от кофа в кофа огнетечна лава и ловко я изливаха във формите. HTM, 1962, кн. 3, 15. Отново димят високите комини на фабриката. Нощем тя бълва огнена лава. Това е сгурията, която дълго свети, преди да угасне. А. Каралийчев, ПС III, 123-124.
— От ит. lava.