ЛАВАНДУ̀ЛА, мн. няма, ж. 1. Нисък многогодишен туфест храст с лилавосини цветове, който се култивира в планински райони и се използва в медицината, козметиката, парфюмерията, сапунената промишленост и др.; лаванда. Lavandula vera. Пред погледа на Жана се разстилаха градини, осеяни с виолетови букети на лавандула и масленозелени листа на мента. Д. Кисьов, Щ, 177. От Кърнаре .. чак до Казанлък въздухът е напоен със сладкия дъх на розите, финия парфюм на лавандулата и упойната свежест на ментата. Н. Стефанов, РП, 79. У нас се отглеждат още редица други маслодайни култури като сусам, лавандула, лалеманция и др. Геогр. X кл, 115. От някои растения се получават каучук, .. и други продукти, .., а от розата и лавандулата — ароматни вещества за парфюмерията. Бтн VI кл, 3. // Изсушени листа или семена от това растение, които се използват в медицината, за съхраняване на дрехите от молци и др. Пещерата [малката стаичка, в която живее Марта] е с пропукани стени от денонощното трещене — на западната стена Марта закова плътен губер, намушка между дългите ресни лавандула срещу паразити и молци. Л. Петков, ГЦ, 74.
2. Разг. Одеколон с аромат на това растение. Избръсна се и се парфюмира с лавандула.
3. Бот. Род етеричномаслени растения от семейство устноцветни. Lavandula.
— Лат. lavandula.