ЛАВЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Книж. Движа се пеш или с превозно средство не по права линия, не направо; криволича, лъкатуша, за да избегна препятствия или да си пробия път. Движението беше в най-силния си разгар. Ние едва лавирахме между плъзналата по тротоарите сган. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 77. — Не мога, не мога да гледам дечица по това време в ресторант! — помоли ме тя, пребледняла и задъхана .. Хванах я нежно и внимателно под ръка и започнахме да се изкачваме обратно по стълбите, като ловко лавирахме срещу течението на стремглавата детска стихия. Тарас, СГ, 50. // За кола — движа се, като често променям посоката в зигзаг, за да заобиколя, да избегна различни препятствия. Колата лавираше в насрещното движение.
2. Мор. За платноходен плавателен съд — движа се срещу вятъра, като лъкатуша и обръщам последователно лявата или дясната си страна към него. Въртенето бе направило марсианската яхта прекалено тромава, тя не искаше да лавира. HTM, 1966, кн. 214, 56. И цял ден така, .., от единия бряг на другия, сноват сума разнообразни кораби от многобройните прибрежни станции; .. Между тях предпазливо лавират сам-там три и четиримачтовите морски гиганти. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37. Почти веднага след като напуснал пристанището, корабът бил принуден да лавира между огромните ледове и айсберги. ВН, 1959, бр. 2524, 4.
3. Прен. Нагаждам се, приспособявам се към обстоятелствата, като изкусно избягвам затруднения, конфликти и др. Хитрецът, а това е същината на тариката, след победата ще се опита да лавира, да се приспособява, да изчаква. Е. Каранфилов, Б III, 124. В този момент на своите борби българите в турската столица се чувствували самотни и изоставени от всички: . ; трябвало да лавират между всички велики сили; да се борят с могъщата патриаршия, ..; предпазливо да заобикалят Високата порта; да надхитрят всички. Т. Жечев, БВ, 17. Мисълта на Еньо .. трескаво работеше. Той разбираше, че от Гавриката надали ще изтръгне без заплаха нещо конкретно — тоя хитрец е добре обучен от полицията как да лавира, от него можеше да вземе първите уроци по полицейското изкуство. П. Славински, ПЗ, 135.
— От хол. laveeren през нем. lavieren.