ЛАВЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лавирам. Подир дълго лавиране из околните паралелни улички и пресечки най-сетне откривам ситроена, оставен пред внушителна двуетажна постройка. Б. Райнов, ГН, 158. След дълги лавирания между многобройните параходи, спряхме най-сетне на пристанището на французката атлантическа компания. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. Не е оставало [на професионалните политици] нищо друго, освен сломеното политическо изкуство и дипломатическо майсторство да се усвояват в движение; умението да се печелят съюзници, да се учи върху горчив опит, с много заблуди и лавирания. Т. Жечев, БВ, 227.