ЛА̀ВИЦА ж. 1. Дъска, стъклена или пластмасова плоскост, прикрепена на стена или в шкаф, върху която се поставят различни предмети; полица, рафт. Този шкаф беше масивен и здрав, селска изработка, с дебели лавици и солидни странични дъски. А. Гуляшки, ДМС, 7. Средната стая беше кабинетът на стария учител, с много книги по простите дъсчени лавици. П. Славински, ПЗ, 193. Къщата изведнъж оживя. По лавицата в банята се появиха бляскави ароматни шишенца, в хола замириса на цигари, радиото загърмя. Л. Михайлова, Г, 135. То [ратайчето] ни е хлебец посака — / ние лавици сметохме, / та му трошици дадохме. Нар. пес., СбВСтТ, 59. // Поставка. Още веднъж той се мъчи да се усмихне. А аз се надигам до мрежестата лавица на купето, вземам дървеното си куфарче. Кр. Белев, РСК, 11. Горе — на лавицата в купето — е сгънат тоя мил губер, взел го за спомен по настояване на сестрите му. М. Кремен, РЯ, 141. Продавачи на лимонади викат пресипнало. Други, на върлина с няколко кръгли лавици, предлагат небет шекер. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
2. Остар. Пейка. Един ден намерих Лаврентий па каменната лавица до нашата врата да чака баща ми. Ем. Станев, А, 41. Величко излезе от избата, седна на лавицата под стряхата и горчиво заплака. ИГ (превод), 104. На другия ден феаците донесли даровете си на кораба — сам си Алкиной са погрижи да ги скъта под лавиците, за да не пречат на гребците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 111-112.