ЛА̀ВИЧКА ж. Умал. от лавица; малка лавица. Лавички, една въз друга до вратата, поддържат стомни, свещници, умивалник и други стайни потреби. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Изми приборите и ги нареди на стъклената лавичка до умивалника. Л. Михайлова, Ж, 129. По стените се вдаваха иззидани навътре лавички, а по тях имаше наредени кръстове, гривни, дарохранилници, чаши, подноси, шулета, пръстени, венци. Н. Райнов, КЦ, 97.


Източник: Речник на българския език (онлайн)