ЛА̀ВКА ж. 1. Малко магазинче за закуски, цигари и др. дребни стоки, което обикн. е в сградата или района на училище, казарма, предприятие и под. Спря се пред лавката, купи си цигари и изчезна сред сутрешния поток по тротоара. Л. Михайлова, Ж, 130. Обходихме и лавката на мината, откъдето ще се продоволствуваме с продукти, мазнини и хляб. К. Митев, ПЗ, 125. В лавката имаше всичко — салам, кашкавал, халва, комбинезони, шлифери, ракия. Т. Монов, СЧ, 105. Видяхме плътно прилепени постройки край тесни и мръсни улички с малки дървени лавки, открити сергии за продажба на различни стоки, работещи на улицата занаятчии. Ек. Мечкова, СМ, 59. „Тази вечер касиерът е раздал паричен аванс и лавката пред портата е пълна.“ С. Северняк, ВСД, 120.
2. Разш. Заведение, в което се продават и консумират спиртни напитки, закуски и др.; аперитив. Настигна високия пред лавката. Тя беше в ниското до завоя на пътя — продълговата дъсчена барака, от която долиташе многогласа врява. Ив. Венков, ХКН,46. Обикновено такива лавки биваха най-много посещавани от емигрантите и хъшовете. Ив. Вазов, Съч. VI, 4.
— Рус. лавка.