ЛА̀ВКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Продавач в лавка или съдържател на лавка. С какво да се сблъска там героят? С лавкаджията, който не доставя цигари и репончета? Сп. Йончев, СбСт, 156. — Предложих им аз на момчетата, .., да си направим лавка .. „Ами лавкаджия?“ питам аз. Те се закикотиха: за триста лева дреболии лавкаджия не трябвало. Др. Асенов, СВ, 92— 93. Родителите изпратиха лавкаджията да извика командира, ръкуваха се с него и го помолиха да им покаже как е устроен животът в бригадата. Г. Мишев, ЕП, 163.


Източник: Речник на българския език (онлайн)