ЛА̀ВРА1 ж. Голям православен привилегирован манастир. Най-сетне горе лавнаха манастирски псета и се показа светата лавра — същинска крепост с дебели степи и с кула, — а околовръст нея три високи върха като купни и над тях небесни елмази. Ем. Станев, А, 53. Те отиваха на богомолие във Великата лавра, в черквата „Свети четирийсет мъченици“, дето днес служеше патриархът. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — Мъчно ми е за старата царица. Тая същата нощ, когато тръгне царят за църква, една колесница ще я отведе в Света Богородица Темниска, в женската лавра. Царица вчера — днес инокиня! Ст. Загорчинов, ДП, 249. Киевопечерският монастир в половината на XII-ия век наречен лавра, станал разсадник на много други монастири в Русия. Д. Душанов, ИПХЧ, 227.
— Γρ. λαύρα.
ЛА̀ВРА2 ж. Простонар. Ларва. Войниците пълнеха двора, като простираха нечисти одеяла, трупаха се и бързаха като мравуняк, който изнася лаврите си на слънце. Й. Йовков (превод), З, 1937, бр. 5473, 19. Щитоносната въшка вилнееше, .. Оказа се, че два пъти в годината — есен, когато лаврите на въшката излизат, и пролет — когато восъчните щитове на младите въшки са още слаби — има няколко дни, в които врагът е уязвим. Н. Тихолов, ДКД, 125.
ЛА̀ВРА3 ж. Разг. Лавър.
◊ Държа лаврата на първенството. Книж. На първо място съм, първенец съм. Досега той, .., държеше лаврата на първенството по модно, контешко обличане в Преспа, а ето изведнъж се явяваше опасен съперник. Д. Талев, ПК, 609.