ЛА̀ВРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до лавър. В Сирия виреят цитруси, вечнозелен дъб, финикови палми, .., плачуща вавилонска върба, лаврово дърво, .., пинии и др. В. Дойков, НС, 27. Църквата вече била хвърлила траурната си премяна, .. Черният плат бил смъкнат и тя била украсена с лаврови клонки, древният знак за слава и победа. Т. Жечев, БВ, 216. В трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от нейната песен. Н. Райнов, БЛ, 136.
2. Който се състои от лавър. Представял съм си Егейските острови с меки, закръглени форми, .., обрасли с богата растителност — маслини, лозя, лаврови и кипарисови горички. П. Вежинов, ДМ, 8.
3. Като същ. лаврови мн. Бот. Дребни храсти или дървета, понякога лиани, с кожести вечнозелени листа, които се срещат в тропическите и субтропическите области. Laurocea.
◊ Лавров венец. Венец от листа на лавър, който се давал в античността за награда или в знак на прослава. Ние сме пред Колумбовия фонтан: той представя една изящна мраморна група, изобразяваща корабът на Колумба, върху който седи Колумб, окръжен от нимфи, от които едни му възлагат лаврови венци, други тръбят славата му. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 54.