ЛАВРОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Рядко. Който е увенчан, награден с лаври или лавров венец. Гледам полкове въз мене / от възторжени борци, / в славни боеве калени / лавроносни храбреци — / българските бойни чеда. Ив. Вазов, БМ I, 197. Любил съм те, о, Родино, / .. / Любих те при Батак; при Шипка славна; при Сливница — легенда лавроносна! Ив. Вазов, Cъч. V, 93.