ЛАВРОНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Рядко. Човек, който е увенчан с лавров венец, като знак за прослава или победа. Сякаш Вазов е още жив. Жив и днес! За нас той е повече от официален лавроносец. В. Йосифов, Избр. тв I, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)