ЛА̀ВЪР, мн. -ври, м. 1. Вечнозелено нискостеблено средиземноморско дърво с продълговати ароматни листа; дафина. Laurus nobilis. Пясъчните дюни и многобройните лагуни по крайбрежието се оживяват от зеленината на палмите, кипарисите и лаврите. П. Цолов, Т, 15. Беше я [Калиопа] настанил насреща, в Кадикьой, ..: в малък сарай всред ясмин и лаври, с кьошкове и тихи заливчета. Ст. Дичев, ЗС II, 249. Ликуват ордите / там из висоти, / на Шар по скалите / днес лавър цъфти. Ив. Вазов, Съч. V, 182.
2. Обикн. мн. Клончета от това дърво, с които в древността са увенчавали прославили се победители, поети и др.
3. Обикн. мн. Прен. Почести, слава. Благат народ, комуто е било дадено да има син, който се издига в тържествуващето величие на гроба, .., венчан на чело, пронизано с тирански куршум, с двойни лаври на поет и на борец. К. Величков, ПССъч. VIII, 97. Никой тогава не е могъл да знае, че слуша бъдещия първи български екзарх, човека, който до победата на църковната борба споделяше всичките ѝ лаври, без да сподели нито една от мъките ѝ. Т. Жечев, БВ, 60. Всичко бих / във този миг аз дал... и своя лавър — / за няколко минути да потъна / във пороите празничен народ! К. Христов, А 1944, 289.
◊ Заспивам / заспя (почивам, лежа) на (върху) лаврите си. Книж. Задоволявам се с постигнатото и не се стремя към нови успехи, към нови постижения. Окрилен от това признание, Марсий не заспал на първоначалните лаври, а постоянно усъвършенствувал своето свирене, като си поставил за цел един ден да премери сили и възможности със самия Аполон. П. Незнакомов, АБМ, 56. Този световноизвестен войнствуващ философ, носител на много и различни най-високи .. отличия, не почиваше на лаврите си, а работеше до последен дъх. Отеч., 1977, кн. 10, 2. Обирам / обера (пожънвам / пожъна) лаври<те>. Книж. Постигам най-голям успех, спечелвам най-голяма слава (обикн. при някакво състезание, съревнование). — Македонски, моите комплименти, ти произведе най-силно впечатление и обра лаврите. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 48. — Ах, извинете — говори Младенов, трогнат и сконфузен... — Ръкоплясканията не бяха само за мене... Вие где бяхте... публиката... — Но тя му прави знак да престане да се извинява. Съвсем ясно е кой пожъна лаврите. Д. Немиров, Д № 9, 119.
— От лат. laurus. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.