ЛА̀ГЕРНИК1, мн. -ци, м. 1. Дете или младеж, който летува в лагер1 (във 2 знач.). Спираме сред девствената гора, дето мислим, че няма жива душа — до ухото долита звън и детска песен: .. Ситни като горски джуджета ни заобикалят лагерниците. Н. Стефанова, РП, 157. По изсъхналия от летния пек плац с опасана сякаш от скакалци трева притичваха загорели, мургави лагерници. Цв. Ангелов, ЧД, 225.
2. Лагерист. Писмата му [на Митко], написани на онзи езоповски език, на който пишат всички затворници и лагерници, ми даваха достатъчно ясно да разбера, че общо взето там били добре, но хлябът не достигал... М. Гръбчева, ВИН, 131. Надзирателите разрешавали на една група лагерници да играят нощем извънредно жестока игра. Те получавали карабина и по предварително жребие всеки от тия хора е трябвало да изтича в тъмнината до оградата, да извие там като вълк, а през туй време един от лагерниците е стрелял в тъмното по посока на виенето. Й. Радичков, НД, 57.
ЛАГЕРНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Част от печатарска машина, на която са поставени няколко лагера за намаляване търкането при осите.