ЛАГУ̀НА ж. Геогр. Плитък морски залив или езеро, отделен от морето с пясъчна ивица. Когато морето отстъпва или изсъхва, често пъти от него се отделят заливи. Понякога морската вода се прегражда от пясъчни или земни прегради и се образуват лагуни. Д. Славчев и др., БМ, 68. Те [крокодилите] излизат на лов не само в устията на реките и в лагуните, но плуват на десетки километри навътре в открито море. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 44.
— Ит. laguna. — Български книжици, 1859.