ЛАД, ла̀дът, ла̀да, мн. ла̀дове, м. Муз. Система на организация на тоновете в музиката по височина, която се изразява в отношенията на устойчивост и неустойчивост на тоновете един спрямо друг и спрямо един устойчив основен тон. В мелодично отношение много от народните песни са изградени върху старинни ладове. Пеене VIII кл, 51.
◊ Дорийски лад. Муз. Един от трите основни лада в древногръцката музика, използван наред с другите два (фригийски и лидийски) при създаването на средновековните ладове. Лидийски лад. Муз. Един от трите основни лада в древногръцката музика, използван наред с другите два (фригийски и дорийски) при създаването на средновековните ладове. Всеки натурален мажорен лад може да стане лидийски, като се повиши четвъртата му степен, .., като се напише един диез в по-малко или един бемол в повече. Св. Четриков, ОУМ, 36. Фригийски лад. Муз. Един от трите основни лада в древногръцката музика, използван наред с другите два (лидийски и дорийски) при създаването на средновековните ладове. Всеки натурален минорен лад може да стане фригийски, като се понижи втората му степен, .., като се напише един диез в по-малко или един бемол в повече. Св. Четриков, ОУМ, 36.
— Рус. лад.