ЛА̀ДА1 ж. 1. Митическо същество от славянската митология, богиня на пролетта, любовта, веселието и благополучието. Старите славени имаха и тия особити богове, имената им са тия: .. Лада. Богиня на веселието и на сяко благополучие. Е. Васкидович, ПП (превод), 68-69. Между многобожието, българете вярвали и в някои женски божества, като в Жива, — .. Мора и Морана — .., Лада и Леля — пръвата била богиня на любовта и покровителка на съпружеството. Д. Войников, КБИ, 19. И ето! Сур бог и таз година, иде нас да зарадва, / Лада, Леля и ecu Русалки / него дружат, към нас идат, / от неволи да ни пазят. У, 1870, бр. 4, 52.
2. Младо момиче, облечено като невяста с венец и пръстен, което извършва обичая ладуване. Пошла лада на вода / с кована ведрица, / по нея иде млад войно: / па си лади говори: / Дай ми, ладо, водица / из кована ведрица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 1.
ЛА̀ДА2 ж. Разг. Лек автомобил, произведен в автомобилния завод на гр. Толиати. Професорът умело въртеше кормилото на ладата .. И, както караше с прилична скорост по отровения от бензинови пари булевард, академикът внезапно натисна спирачката. Д. Данаилов, PB, 7. За племенника ми беше най-лесното. Искал да си купи лада преди Нова година, та да съм видел кое-що. К. Грозев, ЕГ, 12.