ЛА̀ДИЙКА1 ж. 1. Умал. от ладия; малка ладия. Голям е параходът в пристанището, посред другите параходи, но каква нещастна ладийка е той тука, в безбрежния океан, между тези живи, цъфнали водни хълмове. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32. Бели като сняг гъски или пепеливосивкави патици се носят като ладийки по течението. Кр. Григоров, Р, 152. Щом спуснаха желязо, капитанинът заповяда да спуснат на морето малка една ладийка, за да излезе да предаде поверителните си писма. Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 170.
2. Играчка, която представлява малка ладия. Когато вали, се събират големи локви, в които цапат двете патки на обущаря или плуват книжните ладийки на махленските деца. М. Грубешлиева, ПП, 32.
ЛА̀ДИЙКА2 ж. Разг. 1. Малко мекотело, тялото на което е разположено в отвора на многокамерна черупка, завита спирално, придвижващо се с голям брой пипала около устата. Главоногите, хищниците на тогавашните морета, също са оставили своите прави или завити черупки в силурските наслаги. Някои от тях са достигнали до 2 м дължина: техен сродник днес е ладийката. ПН, 1935, кн. 5-6, 69. Появили се главоногите наутилусови. От тези животни днес се е запазила само ладийката ( .. ) със спирално завита черупка, разделена на камерки. Р. Христов и др., Г, 106.
2. Само мн. Зоол. Род главоноги мекотели от разреда четирихрилни наутилуси. Nautiloidea.
ЛА̀ДИЙКА3 ж. Бот. При гроздовидните съцветия — двете долни, сраснали помежду си венчелистчета. Всеки цвят [на акацията] прилича на малка пеперуда .. Отделните листчета имат различна форма. Най-голямото е широко, изправено нагоре и се нарича знамение. Двете странични се наричат крилца, а останалите две са сраснали на върха си и се наричат ладийка. Бтн VI кл, 118.
ЛА̀ДИЙКА4 ж. Спец. Малък съд за лабораторна работа, който се изработва от порцелан или благороден метал. Във ваната е потопена на известна дълбочина ладийка с правоъгълна форма, снабдена с надлъжен процеп в средата. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 61. Лабораторни ладийки.