ЛА̀ДИЯ ж. Лодка с извита форма, карана с гребла или платна. Един ден, рано утрин, видяхме голяма пъстроукрасена ладия да плава край брега .. Бавно, под ударите на еднореди весла, ладията доближи брега. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8-9. Вятърът строшил мачтата, вълните нахлули в ладията. Ив. Вазов, Съч. XVI, 179. Там, където започваше дългата каменна стена на вълнолома, лениво се клатушкаха множество ладии и яхти. Ал. Бабек, МЕ, 33. Вземи ме, лодкарьо, във своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни. Е. Багряна, ВС, 72.