ЛАДОВЍНА, мн. няма, ж. Простонар. Хладовина. — Слизай и ти, сине .., ще изчакаме под тая сянка жегата да се оттече подир слънцето и на ладовина ще продължим. Г. Манов, КД, 26. След вечеря помагачите се разотидоха, а зидарите бяха насядали на двора до основите на къщата, пушеха и почиваха на ладовина. Ил. Волен, БХ, 55. — Хайде, господин ревизор, да вървиме, докато е ладовина, че конете на връщане май из стръмното ще видят коджа зор. П. Михайлов, ПЗ, 152.