ЛАДОВЍНКА, мн. няма, ж. Простонар. Умал. от ладовина; хладовинка. — Ладовинка, божке, ладовинката друго казва. Денем тичаш като бесен, крак не мож подви. Н. Нинов, ЕШО, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)