ЛАДУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Извършвам обичая ладуване. — За даскал ѝ било писано да се омъжи... То аслъ лани, като ладуваха, тъй я припяха: „На стол седи, с перо пише...“ К. Калчев, ПИЖ, 103. ЛАДУ̀ВАМ СЕ, несв. и св., непрех. Участвам в извършването на обичая ладуване. Как ся ладуват или кумичят момичета. Мисля, на Връбница, като ся съберат около някой си поток или водовада, плетат си венци от върбови вейчици и като изпеят Ладе по една отпявка, вcu задружно, спущат у потока венци си и гледат какво стремление ще приемни всякий, тълкующи разни предгатания. Г. С. Раковски, Π Ι, 7.